ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ

Духа да събудим и в едно с него сетивата

и делници сиви и субординации излишни

за ден да оставим и да хващаме гората.

Градът е там, сред шумно-прашни улици,

нанесъл върху нас победните си рани,

не град, а тъмно зло, захапало до кокал.

Отвърнахме с „не“ на тираничните забрани.

За малко, но толкоз ценно време - бегълци.

Той е разярен, а оръжието ни е бинокъл.

Инстинктът води ни, нали е безпогрешен.

С воала на нощта и светлинните витражи,

погледнато от горе вече не е никак страшен.

Наш ред е, няма само той с пръст да сочи

и крещи на лакеите и на своите стражи.

Да, велико е себе си, всеки да надскочи.

Не е малко, нито много, вятърът в косите -

чакания, на промяната и нека не ни отмине,

а да завихри и тъмното зло отвее далече...

Ех, мечти..., тичайте след краката - босите,

че докато ви има, сърцето няма да изстине

и животът ще носи смисъл, така или иначе.