22 авг. 2015 г., 20:07
ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици,
нанесъл върху нас победните си рани,
не град, а тъмно зло, захапало до кокал.
Отвърнахме с „не“ на тираничните забрани.
За малко, но толкоз ценно време - бегълци.
Той е разярен, а оръжието ни е бинокъл.
Инстинктът води ни, нали е безпогрешен.
С воала на нощта и светлинните витражи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация