22.08.2015 г., 20:07 ч.

Поробващи светлини 

  Поезия » Гражданска
632 0 0
ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици,
нанесъл върху нас победните си рани,
не град, а тъмно зло, захапало до кокал.
Отвърнахме с „не“ на тираничните забрани.
За малко, но толкоз ценно време - бегълци.
Той е разярен, а оръжието ни е бинокъл.
Инстинктът води ни, нали е безпогрешен.
С воала на нощта и светлинните витражи, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Найденова Всички права запазени

Предложения
  • Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
  • Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
  • Забравям те, проклетнико, разбра ли? В минутата, в която го изричам! (но думите препъват се на прага...

Още произведения »