22.08.2015 г., 20:07 ч.
Поробващи светлини
632
0
0
ПОРОБВАЩИ СВЕТЛИНИ
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици,
нанесъл върху нас победните си рани,
не град, а тъмно зло, захапало до кокал.
Отвърнахме с „не“ на тираничните забрани.
За малко, но толкоз ценно време - бегълци.
Той е разярен, а оръжието ни е бинокъл.
Инстинктът води ни, нали е безпогрешен.
С воала на нощта и светлинните витражи, ...
Духа да събудим и в едно с него сетивата
и делници сиви и субординации излишни
за ден да оставим и да хващаме гората.
Градът е там, сред шумно-прашни улици,
нанесъл върху нас победните си рани,
не град, а тъмно зло, захапало до кокал.
Отвърнахме с „не“ на тираничните забрани.
За малко, но толкоз ценно време - бегълци.
Той е разярен, а оръжието ни е бинокъл.
Инстинктът води ни, нали е безпогрешен.
С воала на нощта и светлинните витражи, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Весела Найденова Всички права запазени
Предложения
-
-
Най-вярната от всичките любови не ме остави ни веднъж сред път, за разлика от други, уж готови да бъ...
-
Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка. Обикалям отдавна и вече съм стара. Аз съм дълга река, но зап...
-
Забравям те, проклетнико, разбра ли? В минутата, в която го изричам! (но думите препъват се на прага...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
