Някой ме осъди на безпаметност -
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.
А някой ме уплаши на събуждане,
с черна маска, страшна като истина.
Сърцето ми - коляно с гняв ожулено,
душата ми - монах самотен в схизмата.
В килия ме затвориха, във мрачното,
поисках дом от грозната решетъчност.
Получих само черен плат в прозрачното
и жален писък - че навън е светло. ...