Порочно влюбване
Някой ме осъди на безпаметност -
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.
А някой ме уплаши на събуждане,
с черна маска, страшна като истина.
Сърцето ми - коляно с гняв ожулено,
душата ми - монах самотен в схизмата.
В килия ме затвориха, във мрачното,
поисках дом от грозната решетъчност.
Получих само черен плат в прозрачното
и жален писък - че навън е светло.
... Очите ми, присвивани до пръсване -
не щяха да са пак пред Нея кладенци -
не искаха "Обичам те" изсъскано,
нито "Липсваш ми" на пожълтяла страница.
А нейните блестяха, но на свиждане -
до този ден приличаха на облаци.
"Добре ли си?" - Добре съм! И "Довиждане!
Жив и здрав -
до новите пороци!"
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.
А някой ме уплаши на събуждане,
с черна маска, страшна като истина.
Сърцето ми - коляно с гняв ожулено,
душата ми - монах самотен в схизмата.
В килия ме затвориха, във мрачното,
поисках дом от грозната решетъчност.
Получих само черен плат в прозрачното
и жален писък - че навън е светло.
... Очите ми, присвивани до пръсване -
не щяха да са пак пред Нея кладенци -
не искаха "Обичам те" изсъскано,
нито "Липсваш ми" на пожълтяла страница.
А нейните блестяха, но на свиждане -
до този ден приличаха на облаци.
"Добре ли си?" - Добре съм! И "Довиждане!
Жив и здрав -
до новите пороци!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
