s7r (Валери Шуманов)
256 444
31.07.2008 г., 13:00 ч.

Порочно влюбване 

  Поезия
776 0 5
Някой ме осъди на безпаметност -
излизах всяка вечер с нова треска.
Липсваха ми ласки - до погалване,
но не и тоз живот във зла гротеска.

А някой ме уплаши на събуждане,
с черна маска, страшна като истина.
Сърцето ми - коляно с гняв ожулено,
душата ми - монах самотен в схизмата.

В килия ме затвориха, във мрачното,
поисках дом от грозната решетъчност.
Получих само черен плат в прозрачното
и жален писък - че навън е светло.

... Очите ми, присвивани до пръсване -
не щяха да са пак пред Нея кладенци -
не искаха "Обичам те" изсъскано,
нито "Липсваш ми" на пожълтяла страница.

А нейните блестяха, но на свиждане -
до този ден приличаха на облаци.
"Добре ли си?" - Добре съм! И "Довиждане!
Жив и здрав -
                       до новите пороци!"

© Валери Шуманов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!! поклон !!!!
  • "Сърцето ми - коляно с гняв ожулено,
    душата ми - монах самотен в схизмата"-Страхотно овладян изказ.....нямам думи .......Успех !!!!
  • пишеш много, много хубаво...този стих е невероятен!
  • И на мен много ми хареса!
    Поздравления!
  • "В килия ме затвориха, във мрачното,
    поисках дом от грозната решетъчност.
    Получих само черен плат в прозрачното
    и жален писък - че навън е светло."

    Валери!!!
    Ти си знаеш...
    Прекрасно... както всичко останало...
Предложения
: ??:??