9 апр. 2012 г., 12:14

Порой

746 0 1

Огледай се в душата своя!

Дали ще можеш да преминеш през пороя?

Водата стича се по вените твои,

студът обхваща те в прегръдките свои.

С прилива в душата си бориш се

и непрекъснато да дишаш опитваш се.

Но бурята не преминава

и пороят в душата не те изоставя.

Студът те поглъща,

сърцето ти във висулка се превръща,

няма какво да те сгрее

и ледът с топлината да слее.

Виждаш ли искрата?

Усещаш ли топлината?

Може ли ледът да се стопи

и душата ти отвътре пак да загори?

Пороят вече отминава,

студът започва да се изпарява.

Слънцето пак изгрява

и сърцето ти бавно се загрява.

Огънят започва да гори,

сърцевината ти изтръпва и отново започва да боли.

Студенината превръща се във лава,

а душата превръща се в жарава

и от таз жарава накрая само пепелта остава...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елвира Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • НАЙ-ХУБАВОТО ТИИИИИИИИИИИИИИИИ !!!!!!!!!!!!
    ''Студът те поглъща,
    сърцето ти във висулка се превръща..'' ............

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...