Огледай се в душата своя!

Дали ще можеш да преминеш през пороя?

Водата стича се по вените твои,

студът обхваща те в прегръдките свои.

С прилива в душата си бориш се

и непрекъснато да дишаш опитваш се.

Но бурята не преминава

и пороят в душата не те изоставя.

Студът те поглъща,

сърцето ти във висулка се превръща,

няма какво да те сгрее

и ледът с топлината да слее.

Виждаш ли искрата?

Усещаш ли топлината?

Може ли ледът да се стопи

и душата ти отвътре пак да загори?

Пороят вече отминава,

студът започва да се изпарява.

Слънцето пак изгрява

и сърцето ти бавно се загрява.

Огънят започва да гори,

сърцевината ти изтръпва и отново започва да боли.

Студенината превръща се във лава,

а душата превръща се в жарава

и от таз жарава накрая само пепелта остава...