30 июл. 2008 г., 09:06

Поройно е

897 0 18

С кадифени лапи

страст се прокрадва.

Отново в кръг

се въртят

Очите ти,

Усмивката,

Нежният аромат.

Поднасям ти

огърлица целувки.

Каскада ласки

всеки стон

посреща.

Та аз

те дишам -

няма тук

преструвки!

Нектар

се стича...

Ти си

тъй гореща!

Как искам

във омая

да се давиш!

Сметана бие

бързеят ти

млечен.

Изцяло моя -

нека тъй

останеш!

Във мълнии

душата ти

се вие.

Очи-небе!

И ето

гръм разсече...

С целувка

запечатваш пълнотата.

По мен

се стичат

къдрите ти

пищни.

Поройно е

препълнена

душата

и всяка

друга капка

е излишна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...