Имало някога портокал,

който обичал да ходи на бал.

Той можел добре да говори,

но все казвал: "С дами не се спори!".

Един ден срещнал ябълка красива,

но и много заядлива.

-Може ли, госпожице,

днес да се разходите

с един нещастен портокал,

обичащ да ходи на бал?

-А вие ,драги господине, как

въобразихте си, че аз -

първа дама от града -

бих се осмелила да се поява

където и да било с вас?!

-Вярно е, мадам,

че изпълва ме ужасен срам!

За молбата извънредна

моля извинение без свян!

-Стига, стига, че ще се разчувствам,

ще ви кажа, че отпускам

тази среща еднократно,

само днес и безвъзвратно.

Моля ви, това помнете,

повече не ме търсете;

аз не ставам за жена,

която може за беда

бързо в някой да се влюби -

в мене разумът царува,

който днес ме съветвува

да не тръгвам аз със портокал,

обичащ да ходи на бал.

-Но няма ли поне

да ми обясните откъде

идва тази чудна красота,

съчетана с бързината на ума?

-Но как, нима

не разбрахте досега?

Аз съм ваша братовчедка,

идвам от страна далечна,

за да бъда аз сега

ваша ученичка в това

как живеят плодовете по света.

Та вече разбрах едно,

макар и само едно,

винаги да търсим портокал

само и единствено на бал!