13 апр. 2008 г., 09:20

Портрет

808 0 10
 

Един човек лежи в прахта.

Един човек е рано мъртъв.

И дъждовете рано спрели...

Един човек в калта лежи.

А тази кал е минало - различно -

в една любов се крие всичко -

една любов е здрава, само

когато силна е калта.

Не искам в старите тетрадки

(понякога си ги забравяме),

да пише, някой си умрял е,

а да напишем долу датата.

Защото датата е важна -

като рождението -

важна,

като заглавието -

Главна,

като човека...

- Обесете го!

И колкото и да кривя портрета

на онзи, с дългите мустаци,

мустаците не се скъсяват,

портретът му не става цветен.

Забравен е! - Така ще бъде -

Поезията ерозирала до толкоз,

че снимки хвърляме в канала,

(мустаците им непостригали...)

Един човек лежи в прахта.

Един човек,

отрано мъртъв.

Напразно чакаме деня,

във който ще възкликнем:

„Не е мъртъв!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...