Портрет
Един човек лежи в прахта.
Един човек е рано мъртъв.
И дъждовете рано спрели...
Един човек в калта лежи.
А тази кал е минало - различно -
в една любов се крие всичко -
една любов е здрава, само
когато силна е калта.
Не искам в старите тетрадки
(понякога си ги забравяме),
да пише, някой си умрял е,
а да напишем долу датата.
Защото датата е важна -
като рождението -
важна,
като заглавието -
Главна,
като човека...
- Обесете го!
И колкото и да кривя портрета
на онзи, с дългите мустаци,
мустаците не се скъсяват,
портретът му не става цветен.
Забравен е! - Така ще бъде -
Поезията ерозирала до толкоз,
че снимки хвърляме в канала,
(мустаците им непостригали...)
Един човек лежи в прахта.
Един човек,
отрано мъртъв.
Напразно чакаме деня,
във който ще възкликнем:
„Не е мъртъв!"
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
