9 окт. 2018 г., 12:00

Портрет

1.3K 0 1

                                  Моя късна Есен, колко си добра!

                                  Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...

                                  Вглеждам се в портрета на една Земя

                                  и тупти сърцето с нежност и тъга!

 

                                  Колко труд и хубост си вградила ти

                                  в изкласили ниви, в зеленчуков пир!

                                  Младите дръвчета са като моми –

                                  в шарени престилки сбрали плод любим.

 

                                  Пътят лъкатуши в китните селца...

                                  Кротко се заслушвам в песен на косач.

                                  Някъде в откоса, сигурно лежи

                                  Детството щастливо и брои мечти...

 

                                  С облачета бели те ще полетят

                                  в чуждите предели или в сбъднат сън!

                                  Ти, вълшебна Есен, имаш слънчев щит,

                                  че в Живота всичко да се вкорени!

 

                                  Затова обичам творчество с пастел –

                                  с лудите боички, с дарове – безчет!

                                  И сега, когато виждам твоят трон,

                                  с гордост се прекланям пред Земя и Род!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

13 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...