Моя късна Есен, колко си добра!
Връщаш в мен – Детето, в Златни времена...
Вглеждам се в портрета на една Земя
и тупти сърцето с нежност и тъга!
Колко труд и хубост си вградила ти
в изкласили ниви, в зеленчуков пир!
Младите дръвчета са като моми –
в шарени престилки сбрали плод любим.
Пътят лъкатуши в китните селца...
Кротко се заслушвам в песен на косач.
Някъде в откоса, сигурно лежи
Детството щастливо и брои мечти... ...