Момченце гледа от портрета –
в костюмче, с нова вратовръзка.
С ръкав стъклото прашно лъскам,
целувам снимчицата вехта!
Детето милвам, то се смее,
намига ми с очи - маслини...
Секунда – и ще оживее,
макар и в старо, нямо кино!
Приятелю, така си малък,
а аз пред тебе коленича
и всеки ден, нахално-жалък,
доказвам си, че те обичам!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены