Избуяло от обич кокиче
във душата ти нежна живее,
а косиците бързейно тичат
и пенливо-прекрасно къдреят.
По ръцете ти музи танцуват,
вдъхновени от красотата,
с глас-звъниче поети римуват
стих, докосващ безкрая в душата.
По нозете ти - дивни градини,
плодове от копнежи узряват,
рамене с аромат на малини
тръпки зной нацъфтял съзерцават.
В твоя сън - чудно слънчево зайче
по очите момчешки лудува,
влюбен порив с целувки играе си
във мечтата ти - женски красива...
© Михаил Цветански Все права защищены