18 ene 2011, 12:37

Портрет

1.2K 0 20

Избуяло от обич  кокиче
във душата ти  нежна живее,
а  косиците бързейно тичат
и пенливо-прекрасно къдреят.


По ръцете ти музи танцуват,
вдъхновени от красотата,
с глас-звъниче поети римуват
стих, докосващ безкрая в душата.


По нозете ти - дивни градини,
плодове от копнежи узряват,
рамене с аромат на малини
тръпки зной нацъфтял съзерцават.


В  твоя сън - чудно слънчево зайче
по очите момчешки лудува,
влюбен порив с целувки играе си
във  мечтата ти - женски красива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...