Jan 18, 2011, 12:37 PM

Портрет

  Poetry » Love
1.2K 0 20

Избуяло от обич  кокиче
във душата ти  нежна живее,
а  косиците бързейно тичат
и пенливо-прекрасно къдреят.


По ръцете ти музи танцуват,
вдъхновени от красотата,
с глас-звъниче поети римуват
стих, докосващ безкрая в душата.


По нозете ти - дивни градини,
плодове от копнежи узряват,
рамене с аромат на малини
тръпки зной нацъфтял съзерцават.


В  твоя сън - чудно слънчево зайче
по очите момчешки лудува,
влюбен порив с целувки играе си
във  мечтата ти - женски красива...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...