26 мая 2019 г., 07:49

Портрет на поет

1.7K 5 8

Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза  полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас,
отнесено присвити очи -
вперени отвъд обозримите
човешки висини,
заслушан в тишината,
отброяващ ритъма  житейски
- барометър на съдбата,

дума след дума реди...

 

Дяволито в очите
присвяткват искри,
доволна усмивка,
с пресъхнала уста
отпива от чашата без леда,
пали нова цигара -
още една поетична песен
на Калиопа в храма принесена!

 

-                       -

 

След натюрморта на поета дойде време и за портрета:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/natyurmort-na-poet

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ссссс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наздраве, Гавраиле!
    прекрасен коментар, някой ден ще нарисувам портрета на поета в "хумор" и ще го имам предвид!
  • "Дума след дума реди"
    чашата празна скърби...
  • Гюлсар - докато го пишех, мислех за Ван Гог и Яворов - хвана ме натясно, с две думи ме разкри!

    Мълниеносец - и на теб - благодаря ви за страхотните коментари!
  • Станислава, тук си пресъздала интересна тема и идея! Понякога творецът /и аз/ забравя, че е и човек. Да живееш заради самото изкуство, а не заради самия живот, струва ми се, е нещо ... погубващо! Харесах позата на твоя величайши поет с генералския фас. С еполети ще да е, нали?Поздравления!
  • С фасове, и то генералски!
    ...и си допива чашата с разтопения лед от натюрморта!

    Благодаря ви, че видяхте портрета с мен!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...