26.05.2019 г., 7:49

Портрет на поет

1.7K 5 8

Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза  полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас,
отнесено присвити очи -
вперени отвъд обозримите
човешки висини,
заслушан в тишината,
отброяващ ритъма  житейски
- барометър на съдбата,

дума след дума реди...

 

Дяволито в очите
присвяткват искри,
доволна усмивка,
с пресъхнала уста
отпива от чашата без леда,
пали нова цигара -
още една поетична песен
на Калиопа в храма принесена!

 

-                       -

 

След натюрморта на поета дойде време и за портрета:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/natyurmort-na-poet

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ссссс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наздраве, Гавраиле!
    прекрасен коментар, някой ден ще нарисувам портрета на поета в "хумор" и ще го имам предвид!
  • "Дума след дума реди"
    чашата празна скърби...
  • Гюлсар - докато го пишех, мислех за Ван Гог и Яворов - хвана ме натясно, с две думи ме разкри!

    Мълниеносец - и на теб - благодаря ви за страхотните коментари!
  • Станислава, тук си пресъздала интересна тема и идея! Понякога творецът /и аз/ забравя, че е и човек. Да живееш заради самото изкуство, а не заради самия живот, струва ми се, е нещо ... погубващо! Харесах позата на твоя величайши поет с генералския фас. С еполети ще да е, нали?Поздравления!
  • С фасове, и то генералски!
    ...и си допива чашата с разтопения лед от натюрморта!

    Благодаря ви, че видяхте портрета с мен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...