26.05.2019 г., 7:49

Портрет на поет

1.7K 5 8

Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза  полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас,
отнесено присвити очи -
вперени отвъд обозримите
човешки висини,
заслушан в тишината,
отброяващ ритъма  житейски
- барометър на съдбата,

дума след дума реди...

 

Дяволито в очите
присвяткват искри,
доволна усмивка,
с пресъхнала уста
отпива от чашата без леда,
пали нова цигара -
още една поетична песен
на Калиопа в храма принесена!

 

-                       -

 

След натюрморта на поета дойде време и за портрета:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/natyurmort-na-poet

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ссссс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наздраве, Гавраиле!
    прекрасен коментар, някой ден ще нарисувам портрета на поета в "хумор" и ще го имам предвид!
  • "Дума след дума реди"
    чашата празна скърби...
  • Гюлсар - докато го пишех, мислех за Ван Гог и Яворов - хвана ме натясно, с две думи ме разкри!

    Мълниеносец - и на теб - благодаря ви за страхотните коментари!
  • Станислава, тук си пресъздала интересна тема и идея! Понякога творецът /и аз/ забравя, че е и човек. Да живееш заради самото изкуство, а не заради самия живот, струва ми се, е нещо ... погубващо! Харесах позата на твоя величайши поет с генералския фас. С еполети ще да е, нали?Поздравления!
  • С фасове, и то генералски!
    ...и си допива чашата с разтопения лед от натюрморта!

    Благодаря ви, че видяхте портрета с мен!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...