26.05.2019 г., 7:49

Портрет на поет

1.7K 5 8

Натежала глава,
поприведена настрана,
с поза  полуанфас,
в пепелника додимява
генералски фас,
отнесено присвити очи -
вперени отвъд обозримите
човешки висини,
заслушан в тишината,
отброяващ ритъма  житейски
- барометър на съдбата,

дума след дума реди...

 

Дяволито в очите
присвяткват искри,
доволна усмивка,
с пресъхнала уста
отпива от чашата без леда,
пали нова цигара -
още една поетична песен
на Калиопа в храма принесена!

 

-                       -

 

След натюрморта на поета дойде време и за портрета:

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/natyurmort-na-poet

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ссссс Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наздраве, Гавраиле!
    прекрасен коментар, някой ден ще нарисувам портрета на поета в "хумор" и ще го имам предвид!
  • "Дума след дума реди"
    чашата празна скърби...
  • Гюлсар - докато го пишех, мислех за Ван Гог и Яворов - хвана ме натясно, с две думи ме разкри!

    Мълниеносец - и на теб - благодаря ви за страхотните коментари!
  • Станислава, тук си пресъздала интересна тема и идея! Понякога творецът /и аз/ забравя, че е и човек. Да живееш заради самото изкуство, а не заради самия живот, струва ми се, е нещо ... погубващо! Харесах позата на твоя величайши поет с генералския фас. С еполети ще да е, нали?Поздравления!
  • С фасове, и то генералски!
    ...и си допива чашата с разтопения лед от натюрморта!

    Благодаря ви, че видяхте портрета с мен!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...