23 янв. 2008 г., 11:00

Портретно спомени в мен остават

1.5K 0 23

Преплетени, душите ни изпепеляват

всяка малка мисъл за тъга.

Портретно спомени в мен остават

и поддържат жива любовта. 

 

 

Кръстосани, ръцете омагьосват

и мислите превръщат в красота.

Сърцата захарно се сливат

и с щастие успях да се даря.

 

 

Вдъхновено в мен се ражда

целуваща любов на самота.

Подвластно ме разлюбва

и събира с любовта.

 

 

С обич бях дарена

и на тебе щастието си дължа.

От тъгата бях ранена,

но прогонихме я двама с любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...