23 янв. 2008 г., 11:00

Портретно спомени в мен остават

1.5K 0 23

Преплетени, душите ни изпепеляват

всяка малка мисъл за тъга.

Портретно спомени в мен остават

и поддържат жива любовта. 

 

 

Кръстосани, ръцете омагьосват

и мислите превръщат в красота.

Сърцата захарно се сливат

и с щастие успях да се даря.

 

 

Вдъхновено в мен се ражда

целуваща любов на самота.

Подвластно ме разлюбва

и събира с любовта.

 

 

С обич бях дарена

и на тебе щастието си дължа.

От тъгата бях ранена,

но прогонихме я двама с любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Добрева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...