23.01.2008 г., 11:00

Портретно спомени в мен остават

1.5K 0 23

Преплетени, душите ни изпепеляват

всяка малка мисъл за тъга.

Портретно спомени в мен остават

и поддържат жива любовта. 

 

 

Кръстосани, ръцете омагьосват

и мислите превръщат в красота.

Сърцата захарно се сливат

и с щастие успях да се даря.

 

 

Вдъхновено в мен се ражда

целуваща любов на самота.

Подвластно ме разлюбва

и събира с любовта.

 

 

С обич бях дарена

и на тебе щастието си дължа.

От тъгата бях ранена,

но прогонихме я двама с любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...