23.01.2008 г., 11:00

Портретно спомени в мен остават

1.5K 0 23

Преплетени, душите ни изпепеляват

всяка малка мисъл за тъга.

Портретно спомени в мен остават

и поддържат жива любовта. 

 

 

Кръстосани, ръцете омагьосват

и мислите превръщат в красота.

Сърцата захарно се сливат

и с щастие успях да се даря.

 

 

Вдъхновено в мен се ражда

целуваща любов на самота.

Подвластно ме разлюбва

и събира с любовта.

 

 

С обич бях дарена

и на тебе щастието си дължа.

От тъгата бях ранена,

но прогонихме я двама с любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...