Jan 23, 2008, 11:00 AM

Портретно спомени в мен остават

  Poetry » Love
1.5K 0 23

Преплетени, душите ни изпепеляват

всяка малка мисъл за тъга.

Портретно спомени в мен остават

и поддържат жива любовта. 

 

 

Кръстосани, ръцете омагьосват

и мислите превръщат в красота.

Сърцата захарно се сливат

и с щастие успях да се даря.

 

 

Вдъхновено в мен се ражда

целуваща любов на самота.

Подвластно ме разлюбва

и събира с любовта.

 

 

С обич бях дарена

и на тебе щастието си дължа.

От тъгата бях ранена,

но прогонихме я двама с любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Добрева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...