Мигат светлинки червени

И менят се миг за миг:
сини, жълти и зелени
„Животът пошъл е велик!“
Хора пляскат,
един чете,
така изисква етикета
и всяка баба и дете
наричат те това изкуство!
//Като онези от драмата на Войников:
„Ний сме вече просветени!“
и пляскат те пред пошлостта,
че животът им е толкоз лош,
че дори пред това
прекланят глава.
И няма! И няма!
Пошъл живот!
Метани до долу пред някакъв кумир.
Няма ли някой да му каже: „Стоп!“
на този безхарактерен мир,
да сложи край на скучните теми,
да отвори очите на хората,
да им реши всичките проблеми
и ням да излезе през портата?!
Но не! Но не!
Пошлостта е на мода!
И всички следят я послушно,
макар светлините менят се отново
животът отново е скучен!