Dec 5, 2014, 9:58 PM

Пошло

  Poetry » Civic
792 1 0

Мигат светлинки червени

И менят се миг за миг:
сини, жълти и зелени
„Животът пошъл е велик!“
Хора пляскат,
един чете,
така изисква етикета
и всяка баба и дете
наричат те това изкуство!
//Като онези от драмата на Войников:
„Ний сме вече просветени!“
и пляскат те пред пошлостта,
че животът им е толкоз лош,
че дори пред това
прекланят глава.
И няма! И няма!
Пошъл живот!
Метани до долу пред някакъв кумир.
Няма ли някой да му каже: „Стоп!“
на този безхарактерен мир,
да сложи край на скучните теми,
да отвори очите на хората,
да им реши всичките проблеми
и ням да излезе през портата?!
Но не! Но не!
Пошлостта е на мода!
И всички следят я послушно,
макар светлините менят се отново
животът отново е скучен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...