Dec 5, 2014, 9:58 PM

Пошло

  Poetry » Civic
791 1 0

Мигат светлинки червени

И менят се миг за миг:
сини, жълти и зелени
„Животът пошъл е велик!“
Хора пляскат,
един чете,
така изисква етикета
и всяка баба и дете
наричат те това изкуство!
//Като онези от драмата на Войников:
„Ний сме вече просветени!“
и пляскат те пред пошлостта,
че животът им е толкоз лош,
че дори пред това
прекланят глава.
И няма! И няма!
Пошъл живот!
Метани до долу пред някакъв кумир.
Няма ли някой да му каже: „Стоп!“
на този безхарактерен мир,
да сложи край на скучните теми,
да отвори очите на хората,
да им реши всичките проблеми
и ням да излезе през портата?!
Но не! Но не!
Пошлостта е на мода!
И всички следят я послушно,
макар светлините менят се отново
животът отново е скучен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дилян Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...