17 мая 2011 г., 21:07

Пощада 

  Поэзия » Другая
2531 0 36
И понеже все още заничам в очите на мама:
зад плета как угасват полека – две тъжни слънца,
някак свикнах да дишам с поредната плитка измама,
че из нас се спотайват наглед благодарни деца.
Аз отдавна съм ничий. Раздадох и ризи, и име,
не опазил задълго от свойта невинност и стрък.
И светът е пустиня след толкоз приятелства мними,
дето мислих да сложа в прочутия Ноев сандък.
И запусната нива - Родината зейва пред мене.
Белчо търси Сивушка и мрак из гледците ръми.
И се сляга пръстта, щом над нея отровно зелени
вместо житни разпятия точи коприва ками. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??