17.05.2011 г., 21:07 ч.
Пощада
И понеже все още заничам в очите на мама:
зад плета как угасват полека – две тъжни слънца,
някак свикнах да дишам с поредната плитка измама,
че из нас се спотайват наглед благодарни деца.
Аз отдавна съм ничий. Раздадох и ризи, и име,
не опазил задълго от свойта невинност и стрък.
И светът е пустиня след толкоз приятелства мними,
дето мислих да сложа в прочутия Ноев сандък.
И запусната нива - Родината зейва пред мене.
Белчо търси Сивушка и мрак из гледците ръми.
И се сляга пръстта, щом над нея отровно зелени
вместо житни разпятия точи коприва ками.
И на утрото в светлата клада духът ми пропада,
ни от свои пожален, край чужди оврази сломен,
но на път ме настигат, досущ като висша пощада,
дъжд и глас, незараснал все още с годините в мен.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
За съжаление, от най-близките си приятели и роднини понякога получаваме най-жестоките удари...Така се получава, защото те ни познават най-добре, знаят слабите ни места и ни удрят там, където са сигурни, че ще ни заболи най-много!...
-
"...И светът е пустиня след толкоз приятелства мними,..." - приятелствата, да...
-
Поезията ни сбира:
vicont (Боби Кастеелс
eva_32 (Ева Корназова
LeChevalier (Тошко )
valia1771 (Ивон
yotovava (Валентина Йотова
rozita-p (Росица )
goredoly (Миглена Цветкова
nininini (Нина Иванова
странница (Сеси ananel -
!!!
-
Благословени:
galina999 (Галина Иванова)
Zasinionebe (Марин )
plami-6 (Плами )
marceline (Мариана Демирова
LeChevalier (Тошко ) -
Ивайло, аз лично винаги съм се възхищавал на римите ти, защото са интересни -- в случая, дори като си римувал "мен" си го направил по интересен начин с богатата рима "сло-мен".
-
Благодаря Ви, че ви има:
Melany71 (Светла Дичева
liliv (Лилия Велчева
mariniki (Магдалена Костадинова
apiskova (Ангелина Пискова)
Тоше, смених няколко еднакви части на речта, които бях римувал несъзнателно и смених мястото на думата - плета.
И понеже все още заничам в очите на мама:
как угасват полека зад плета – две тъжни слънца,
някак свикнах да дишам с поредната плитка измама,
че из нас се спотайват наглед благодарни деца.
Аз отдавна съм ничий. Раздадох и ризи, и име,
не опазил задълго от свойта невинност и стрък.
И светът е пустиня след толкоз приятелства мними,
дето мислих да сложа в прочутия Ноев сандък.
И Родината зейва пред мене - запусната нива.
Белчо тръгна да търси Сивушка през девет земи.
И се сляга внезапно пръстта, щом над нея коприва
вместо житни разпятия точи нехайно ками.
И отново възкръсвам на утрото в светлата клада,
ни от свои пожален, ни край чужди оврази сломен,
щом на път ме настигат, досущ като висша пощада,
дъжд и глас, незараснал все още с годините в мен. -
Стих-равносметка! Харесах!
-
Ти си Ковачът на думи!!!
-
Много е хубаво, Ив.
Харесва ми ритъма на тези дълги редове, като кротко море. -
Неповторими:
vita65 (Виолета Арнаудова
raccing (Радка Иванова
Довереница (Дочка Василева
Traum (Цвети Йорданова
Жулли (Юлия Димитрова -
"Запусната нива".... за това се хванах... за жалост...
-
Истинен и много хубав стих! Поздравления!
-
Добре дошли, приятели:
Izumrudkata (Катя )
zikito (Милена Велева-Митева
tanq_mezeva (Таня Мезева
tanyavd (Татяна Борисова
silvina84 (Силви ) -
Третата строфа е убийствена, Бароне!
След нея финалната "приляга" ювелирно, като камък в скъп обков!
Аплодисменти! -
!!!
-
!!!
-
Иво, имам удоволствието да те познавам от 10-на години и да знам какъв точно човек стои зад тези стихове. Твоите стихове са кристално отражение на благородната ти душа, която раздаваш в стихове и сега, далеч от Родината. Има светла тъга, но винаги има и онази нотка на оптимизъм, която винаги те е правила толкова сладкодумен събеседник и в ежедневието. И ако липсваш на Силистра, то е защото градовете са големи не със своите площади, а със своите поети. А ти си от големите ПОЕТИ. И човеци, което май е по-важното в случая. 6.
-
Харесаха ми многото антитези -- "плет" -- "плитки", "пустиня" -- "потоп", "коприва" -- "жита"... Хареса ми и повишената честота на "м" и "н", особено в римите!
Ударението в "плета" е на втората сричка. В края на първия стих на втора строфа са се получили три съседни "и"-та. Във втория стих на последната строфа нещо не е наред с ритъма. Сигурно могат да се направят поправки -- хубавото стихотворение го изисква. -
Привет приятелю!Извини ме за дългото отсъствие!В този стих усещам болезнена меланхолия и носталгия...Докосна ме !
-
Живот...Пълен с истини тъжни...
Живеем с болките от "плитките измами", но не спираме да раздаваме своите "ризи и име". Продължаваме "съдбовното си пътешествие" - "ни от свои пожалени", но и не сломени "край чужди оврази". Така ще е докато болеят в душите ни незарастващите "дъжд и глас"- нашата "висша пощада".
Благодаря ти, Ивче!!!Отново докосна най-болната струна в мен и събуди пречистващите сълзи и в моите "тъжни слънца"...
Прегръщам те, с обич, приятелю! -
мъдро, малко тъжно и много стойностно
поетично откровение, Ивайло...благодаря ти,
че ни направи съпричастни на съкровенни твои мисли..
сърдечно те, поздравявам... -
Много ми е приятно да се видим и тук
Поет си, наистина! -
Тъжно звучи ...замислящо е!Поздрави!
-
....страхотно!!!
-
"И се сляга внезапно пръстта, щом над нея коприва
вместо житни разпятия точи нехайно ками."
Пътеките от сънищата тичат
към детството протегнали ръце.
Когато всичко изгрев се наричаше,
а залезът изглеждаше далеч...
Развълнува ме.Благодаря ти.
-
Вълнуващ стих, посветен на едно от най-светлите и съкровени чувства - синовната обич и то с брилянтна техника. Това е Поезия!
-
И понеже си знам, че няма да си тръгна празна от дома ти,
влязох, взех от думите ти и ти благодаря, Ив! -
И възкръсвам отново на утрото в светлата клада,
ни от свои пожален, ни край чужди оврази сломен,
щом на път ме настигат,досущ като висша пощада,
дъжд и глас,незараснал все още с годините в мен.
Докосна сърцето ми Ив!!!
-
Добре дошли в къщата на Поезията:
Eia (Росица Танчева
ZAPP (Запрян Колев
poeta (Илко Илиев)
ekstasis (Огнян Пожаров)
djudjii (Жанет Велкова -
!!!
Неповторим си! -
Тежък стих, но написан толкова красиво!
-
Силно...
-
Трудно е да събереш в един стих живота, но ти постоянно пробваш , и в голяма степен успяваш.Поздрав!
-
За да има на 40 год човек твоята мъдрост, значи много е преживял, видял и усетил...
Поезията е твой дом, Ив...
Нека Музите те връхлитат все така неудържимо!
Голям поет си и голям човек! -
Неповторим си,Ив приеми моите искрни почитания!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
