Пощальон на обич
Сърцето ми особен раздавач е -
понякога до мними адресати.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - един да се обади.
A в спомените - сънища сънувани,
неслучайни, мислите ме провокират -
с узрелия привкус от непонятното...
в житейската градина вегетират.
А ти желай, обичай ме насън дори,
в нощите под сляпото, надвиснало небе...
сама ли съм - отивам при онез звезди -
ще диря обич, преди да стане хладно в моето сърце.
Събрала топлината на сълзИ изплакани
в ръцете си, изсъхнали от дъждове...
от болка, две пътеки са достатъчни
да срутят градените с надежда светове.
Сърцето ми особен раздавач е-
понякога до мними адресати...
подобно пощальона, аз раздавам
не поща - обич - в светли хоризонти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
