petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
Jul 28, 2007, 11:25 AM

Пощальон на обич

  Poetry
1.2K 0 18

Сърцето ми особен раздавач е -
понякога до мними адресати.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - един да се обади.


A в спомените - сънища сънувани,
неслучайни, мислите ме провокират -
с узрелия привкус от непонятното...
в житейската градина вегетират.


А ти желай, обичай ме насън дори,
в нощите под сляпото, надвиснало небе...
сама ли съм - отивам при онез звезди -
ще диря обич, преди да стане хладно в моето сърце.


Събрала топлината на сълзИ изплакани
в ръцете си, изсъхнали от дъждове... 
от болка, две пътеки са достатъчни
да срутят градените с надежда светове.


Сърцето ми особен раздавач е-
понякога до мними адресати...
подобно пощальона, аз раздавам
не поща - обич - в светли хоризонти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0