Посинява от завист небето...
От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини
в моите тънки, изящни бедра -
шепни ми задъхан, как имаш ме... Имаш
мен-цялата-ИСТИНСКА-с вкус на жена!
Разроши тази грива, пропита със пясъци,
нека прелея в кристално море -
бушувай в мен, вливай мощта си на тласъци -
за нас посинява от завист небето!
Как дълго вулканът ми търсеше обич -
във вените огнени да се разлее...
Не! Не тръгвай! Почакай! Искам те още...
Знам.
Жена ти
те чака в леглото...
Блазе ù.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лора Димитрова Все права защищены
