Oct 29, 2009, 1:31 PM

Посинява от завист небето...

  Poetry » Love
793 0 4

От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини
в моите тънки, изящни бедра -
шепни ми задъхан, как имаш ме... Имаш
мен-цялата-ИСТИНСКА-с вкус на жена!
Разроши тази грива, пропита със пясъци,
нека прелея в кристално море -
бушувай в мен, вливай мощта си на тласъци -
за нас посинява от завист небето!
Как дълго вулканът ми търсеше обич -
във вените огнени да се разлее...
Не! Не тръгвай! Почакай! Искам те още...

Знам.
Жена ти
те чака в леглото...

Блазе ù.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....