Посинява от завист небето...

Oct 29, 2009, 1:31 PM

Poetry » Love

673 0 4

От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини
в моите тънки, изящни бедра -
шепни ми задъхан, как имаш ме... Имаш
мен-цялата-ИСТИНСКА-с вкус на жена!
Разроши тази грива, пропита със пясъци,
нека прелея в кристално море -
бушувай в мен, вливай мощта си на тласъци -
за нас посинява от завист небето!
Как дълго вулканът ми търсеше обич -
във вените огнени да се разлее...
Не! Не тръгвай! Почакай! Искам те още...

Знам.
Жена ти
те чака в леглото...

Блазе ù.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lorsa (Лора Димитрова)

2009-10-29T22:56:49+02:00

Палим мъжките фантазии и после искрящ фойерверк обсипва небето... Вулканична му работа
Много ви благодаря
ANG (Ангел)

2009-10-29T15:23:02+02:00

вулканично и взривяващо мъжете, вероятно не само
харесах енергията
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-10-29T13:55:39+02:00

Посинява от завист небето...
O, да!
Харесах!
изречена (Мая Попова)

2009-10-29T13:31:38+02:00

хареса ми.