8 апр. 2008 г., 13:34

Послание

1K 0 2

Не ме е страх от мрака.
Ще те последвам там,
за да ти кажа: Още те обичам...
Не беше просто вятър,
в косите ми повял,
а нещо много повече.
Да, дишам,
но всяка глътка въздух е всъщност тежък кръст,
и всяка светлина ме ослепява.
Не се стопявай просто във шепа черна пръст,
във спомен даже
ти
не се стопявай...

Подай ръка,
аз кротко ще те последвам, знай,
не ме е страх, щом ти ще си до мене.
И ако трябва, в мрака ще си направим Рай...

а всичко друго...
дявол да го вземе...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...