8 апр. 2008 г., 13:34

Послание

1K 0 2

Не ме е страх от мрака.
Ще те последвам там,
за да ти кажа: Още те обичам...
Не беше просто вятър,
в косите ми повял,
а нещо много повече.
Да, дишам,
но всяка глътка въздух е всъщност тежък кръст,
и всяка светлина ме ослепява.
Не се стопявай просто във шепа черна пръст,
във спомен даже
ти
не се стопявай...

Подай ръка,
аз кротко ще те последвам, знай,
не ме е страх, щом ти ще си до мене.
И ако трябва, в мрака ще си направим Рай...

а всичко друго...
дявол да го вземе...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...