10 мар. 2014 г., 15:49

Послание

1.4K 0 2

Нечути излияния,

Невъзприети послания,

Неизказани желания,

Дали и ти така се чувстваш, питам се и изпадам

в безсъзнание!

 

Неосъзнато призвание,

Неразбрано страдание,

Неразкрито признание,

Изброявам в себе си с прегракнал глас

от ридание!

 

Дали това илюзия е или истинска реалност?

Дали са знаци неприкрити или плод на мечтите ми упорити?


Аз призовавам те сега! Да отговориш! Да изречеш не с поглед, не с уста, а със сърце това, което от отдавна вече се говори!

Аз призовавам се сега! На глас това да изрека, което вече месеци във мен копнее, а в погледът ти не престава то да тлее!


Н.Д.

Кьолн

10.03.2014

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Но понякога страхът ни пречи да прочетем правилно посланието...
    Благодаря ти, Санвали!
  • Посланието е скрито в нас самите...

    Харесаха ми размислите ти, Надя!

    Поздрав!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...