6 февр. 2014 г., 17:29

Посланието на грешник

1.3K 0 1

Тялото покрито ми е с белези и видни рани

свидетелства за моментите в живота ми осрани,

тогава, когато виждах света по различен начин

и още живях във дома си майчин.

Много се промени от онзи ден, повярвай,

в мен, във другите, е, айде давай,

погледни ме и ти, като тях,

помисли си и ти, че ставам само за смях.

Не виждаш ли, че разкайвам се, за този грях

и разкаянието у мен само поражда страх,

че не ще се докосна до мир в живота задгробен

докато съществува още някой, към мен назлобен.

Знам, наранил съм теб и още стотици хора,

със начина по който лепнах им игнора,

когато ми казаха „Имай мозък в главата.

Пиян си, не карай” но не вслушах се в молбата

и сега съжалявам, не исках така да стане,

ще лягам на к’вот животът ми постлан е.

На болка и на скръб, държа това терзание

и ако можех само да оставя послание

„Животът е дар – живей го, и не отнемай

от лицето усмивката, никога не снемай.

Дръж се със другите както искаш да се държат със теб,

Постигни това и подобри живота ни свиреп.

Бъди човекът, който господ е искал да бъдеш,

недей да убиваш, крадеш и лъжеш.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Койчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...