Послания
По тичинките
ти изпратих
послания за звънко лято.
С уханията на мечтите
трептях във стих
на утро светло.
Не бях небе,
а само вятър,
завързан
с възли в безпосочност.
Сега на полета
във синьото
развързвам
пулса на сърцето.
И чувам
ударите на небето
в една мелодия
на дните.
И разлюляна,
нежна песен
трепти
в полето на душата.
Букет
от Незабравки сини
ти нося
с вятъра в крилата.
ти изпратих
послания за звънко лято.
С уханията на мечтите
трептях във стих
на утро светло.
Не бях небе,
а само вятър,
завързан
с възли в безпосочност.
Сега на полета
във синьото
развързвам
пулса на сърцето.
И чувам
ударите на небето
в една мелодия
на дните.
И разлюляна,
нежна песен
трепти
в полето на душата.
Букет
от Незабравки сини
ти нося
с вятъра в крилата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
