4.05.2008 г., 11:35 ч.

Послания 

  Поезия
669 0 14
По тичинките
ти изпратих
послания за звънко лято.
С уханията на мечтите
трептях във стих
на утро светло.
Не бях небе,
а само вятър,
завързан
с възли в безпосочност.
Сега на полета
във синьото
развързвам
пулса на сърцето.
И чувам
ударите на небето
в една мелодия
на дните.
И разлюляна,
нежна песен
трепти
в полето на душата.
Букет
от Незабравки сини
ти нося 
с  вятъра в крилата.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??