Послания
ти изпратих
послания за звънко лято.
С уханията на мечтите
трептях във стих
на утро светло.
Не бях небе,
а само вятър,
завързан
с възли в безпосочност.
Сега на полета
във синьото
развързвам
пулса на сърцето.
И чувам
ударите на небето
в една мелодия
на дните.
И разлюляна,
нежна песен
трепти
в полето на душата.
Букет
от Незабравки сини
ти нося
с вятъра в крилата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
