После
Изповедта на един съвременник
После- ще оставя жар от пламък,
дори ще обичам пак отново.
После- ще платя и онзи данък...
Може да измисля свое слово.
После- с лошото непримирим,
ще прокудя всяка тъжна случка.
После- в младостта неудържим,
ще бродя и с износени обуща.
После чашите ще преполовим.
Споменът отново ще ни люшка.
Все до после... Нека издържим.
Но нощта не чака. Идва здрачът.
Скоро тъмнината ще намине.
Бърза само винаги Косачът.
Няма възраст той и няма име.
© Виолета Томова Все права защищены