После
Сега си наблизо,
а после... някъде там,
след време -
далече навярно,
просто... не тук.
Тогава ще идвам отново,
бездумен ще влизам
във стаята южна
със масата, стола,
прозореца летен
и сянката твоя.
Ще чувам гласа ти,
ще улавям във думите
самотно трептене
от гласните букви...
Когато си тръгвам
(но после),
това усещане нека пазя, нека чувствам...
още!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Димитров Все права защищены
