Сега си наблизо,
а после... някъде там,
след време -
далече навярно,
просто... не тук.
Тогава ще идвам отново,
бездумен ще влизам
във стаята южна
със масата, стола,
прозореца летен
и сянката твоя.
Ще чувам гласа ти,
ще улавям във думите
самотно трептене
от гласните букви...
Когато си тръгвам
(но после),
това усещане нека пазя, нека чувствам...
още!!!
© Иван Димитров Всички права запазени