После
Сега си наблизо,
а после... някъде там,
след време -
далече навярно,
просто... не тук.
Тогава ще идвам отново,
бездумен ще влизам
във стаята южна
със масата, стола,
прозореца летен
и сянката твоя.
Ще чувам гласа ти,
ще улавям във думите
самотно трептене
от гласните букви...
Когато си тръгвам
(но после),
това усещане нека пазя, нека чувствам...
още!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
