17 февр. 2009 г., 18:58

Последен час

987 0 0

Продал ума си болен
на дявола - за без пари;
рогат, червен и долен,
душата си на дявола дарих.

 

В сумрака на моето съзнание
плачеше второто ми “аз”
и тънеше в изгнание
без желание, без глас…

 

С белите листа отдавна бях покрил
никому ненужните и стари вещи -
часовникът, голям, прашен, гнил,
отброяващ часове до новите ни срещи.

 

Подът - стар, прогнил и прашен,
скърцаше мрачно и зловещо,
досущ като дявол страшен,
бродещ до огнените пещи.

 

Обувките - невързани и черни
стояха там - до портмантото
като слугини верни,
като ратаи на злото.

 

Камината отдавна незапалвана
вееше пепелта на старото ми тяло.
И тук-таме духът ми фас припалваше,
и димът, и мракът ставаха едно и цяло.

 

Дяволските грехове през пътя кратък
сеех без да мисля, че умирам…
и продължавах все нататък.
А защо? - все още не разбирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Тарковски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...