17.02.2009 г., 18:58

Последен час

983 0 0

Продал ума си болен
на дявола - за без пари;
рогат, червен и долен,
душата си на дявола дарих.

 

В сумрака на моето съзнание
плачеше второто ми “аз”
и тънеше в изгнание
без желание, без глас…

 

С белите листа отдавна бях покрил
никому ненужните и стари вещи -
часовникът, голям, прашен, гнил,
отброяващ часове до новите ни срещи.

 

Подът - стар, прогнил и прашен,
скърцаше мрачно и зловещо,
досущ като дявол страшен,
бродещ до огнените пещи.

 

Обувките - невързани и черни
стояха там - до портмантото
като слугини верни,
като ратаи на злото.

 

Камината отдавна незапалвана
вееше пепелта на старото ми тяло.
И тук-таме духът ми фас припалваше,
и димът, и мракът ставаха едно и цяло.

 

Дяволските грехове през пътя кратък
сеех без да мисля, че умирам…
и продължавах все нататък.
А защо? - все още не разбирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Тарковски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....