11 июл. 2020 г., 13:13

Последен дъх

774 1 1

Последен дъх

 

 

Последен дъх. След него тъмнина.

Очите са далеч от светлината.

Дущата ти е вече сам-сама

поела своя път към небесата.

 

Кратък миг и после тишина.

Вече си от там, в небитието.

Студ и мрак, и няма топлина.

Щом е спряло да тупти сърцето

 

вече си преминал онзи брод

и назад не можеш да се върнеш.

А животът? Той си е живот!

Просто в шепа пръст ще се превърнеш.

 

Всеки има своята съдба.

Тя на никого не е простила!

Просто чинно плащаш си дълга,

На своя ред и теб е прелъстила.

 

Някъде натам във вечността

душата ти ще скита към безкрая.

Сред хиляди души ще е сама.

Щастлива и свободна най-накрая!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Каква въздишка на изморените ни прелъстени души - ех, "... най-накрая!". Няма нищо, което може да те зароби така, както вярата в съдбата. И навикът, но това е друга тема.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....