11.07.2020 г., 13:13

Последен дъх

775 1 1

Последен дъх

 

 

Последен дъх. След него тъмнина.

Очите са далеч от светлината.

Дущата ти е вече сам-сама

поела своя път към небесата.

 

Кратък миг и после тишина.

Вече си от там, в небитието.

Студ и мрак, и няма топлина.

Щом е спряло да тупти сърцето

 

вече си преминал онзи брод

и назад не можеш да се върнеш.

А животът? Той си е живот!

Просто в шепа пръст ще се превърнеш.

 

Всеки има своята съдба.

Тя на никого не е простила!

Просто чинно плащаш си дълга,

На своя ред и теб е прелъстила.

 

Някъде натам във вечността

душата ти ще скита към безкрая.

Сред хиляди души ще е сама.

Щастлива и свободна най-накрая!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Каква въздишка на изморените ни прелъстени души - ех, "... най-накрая!". Няма нищо, което може да те зароби така, както вярата в съдбата. И навикът, но това е друга тема.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...