Последен дъх. След него тъмнина.
Очите са далеч от светлината.
Дущата ти е вече сам-сама
поела своя път към небесата.
Кратък миг и после тишина.
Вече си от там, в небитието.
Студ и мрак, и няма топлина.
Щом е спряло да тупти сърцето
вече си преминал онзи брод
и назад не можеш да се върнеш.
А животът? Той си е живот!
Просто в шепа пръст ще се превърнеш.
Всеки има своята съдба.
Тя на никого не е простила!
Просто чинно плащаш си дълга,
На своя ред и теб е прелъстила.
Някъде натам във вечността
душата ти ще скита към безкрая.
Сред хиляди души ще е сама.
Щастлива и свободна най-накрая!
© Георги Иванов Всички права запазени