Jul 11, 2020, 1:13 PM

Последен дъх

  Poetry » Civic
777 1 1

Последен дъх

 

 

Последен дъх. След него тъмнина.

Очите са далеч от светлината.

Дущата ти е вече сам-сама

поела своя път към небесата.

 

Кратък миг и после тишина.

Вече си от там, в небитието.

Студ и мрак, и няма топлина.

Щом е спряло да тупти сърцето

 

вече си преминал онзи брод

и назад не можеш да се върнеш.

А животът? Той си е живот!

Просто в шепа пръст ще се превърнеш.

 

Всеки има своята съдба.

Тя на никого не е простила!

Просто чинно плащаш си дълга,

На своя ред и теб е прелъстила.

 

Някъде натам във вечността

душата ти ще скита към безкрая.

Сред хиляди души ще е сама.

Щастлива и свободна най-накрая!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Каква въздишка на изморените ни прелъстени души - ех, "... най-накрая!". Няма нищо, което може да те зароби така, както вярата в съдбата. И навикът, но това е друга тема.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...