9 сент. 2025 г., 10:29  

Последен дъх

219 0 0

Последен дъх

 

Дали ще си припомниш някой ден

за оня мъж във тебе лудо влюбен!

Дали ще си припомниш някой ден?

Не ми се вярва! Ще е цяло чудо!

Животът и без мен ще си тече.

Ще се изнизват дните, часовете!

Спомен ще е старото момче!

Просто греховете му простете!

Бях това, което исках аз!

Критичен, ала със добро сърце!

Сега играта свърши и съм пас!

Но с теб остават мойте стихове!

Ще бъда само спомен може би!

Следа от миналото избледняла.

Пред теб ще бъдат утрешните дни!

Аз ще съм свещичка изгоряла!

Недей да плачеш и не ме мисли!

Аз зная: Бог и тук ще е до мене!

Не ще ме върнат твоите сълзи!

Нито ще вземат болката от мене!

Най-добре е мен ме забрави!

Продължи напред, търси, намирай!

И живей във идващите дни!

Все напред върви! Върви, не спирай!

 

08.09.2025 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...