Последен миг
Нахвърлям се – жена не виждал,
да търся меката ти плът,
възбудата във мен приижда
и дрехите не ще я спрат.
Но ти недей! Не се събличай!
С целувки още ме мъчи!
Изтръпнал съм – така обичам,
когато върху мен си ти
и само дрехите са спънка
да бъда в мекото ти тяло,
да зърна розовите гънки
и после в тях да се удавя,
и после само да потъвам,
да плъзгам себе си навътре -
но не сега! Недей! Не бързай!
Аз нека още съм изтръпнал
и нека още да ме стиска
това очакване, което
възбудата във мене плиска
и „твърдото” желае „меко”,
и мен топи, превръща в лава,
по теб започвам да се стичам
и още само миг остава,
последен миг – и те събличам.
Нахвърлям се – жена не виждал...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
