dodic (Деян Димитров)
266 1705
10 авг. 2011 г., 19:21

Последен миг 

  Поэзия » Эротическая
1858 3 16

Нахвърлям се – жена не виждал,

да търся меката ти плът,

възбудата във мен приижда

и дрехите не ще я спрат.

Но ти недей! Не се събличай!

С целувки още ме мъчи!

Изтръпнал съм – така обичам,

когато върху мен си ти

и само дрехите са спънка

да бъда в мекото ти тяло,

да зърна розовите гънки

и после в тях да се удавя,

и после само да потъвам,

да плъзгам себе си навътре -

но не сега! Недей! Не бързай!

Аз нека още съм изтръпнал

и нека още да ме стиска

това очакване, което

възбудата във мене плиска

и „твърдото” желае „меко”,

и мен топи, превръща в лава,

по теб започвам да се стичам

и още само миг остава,

последен миг – и те събличам.

 

Нахвърлям се – жена не виждал...

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??