Последен миг...
Очите ясни, сиви, мъртви сякаш,
лицето бледно, бяло е почти.
Остана само ти смъртта да чакаш.
Избледняват всякакви мечти.
Остават ти минути, мигове дори,
но целия живот ти виждаш в тях.
Виждаш стари спомени, игри,
любов и болка, детски смях.
Виждаш всички твои другари
как се смеят с теб щастливи.
Виждаш ти любимия човек,
виждаш ти очите му красиви.
Виждаш всяка капка радост.
Целият живот през теб минава.
Виждаш ти дете във чиста младост
постепенно да потъва във забрава.
Не остана много, сякаш вече идва.
На живота ти му свършва песента.
Но всеки спомен, който си оставил,
ще остане да живее след смъртта.
Очите ясни вече се затварят,
но лицето ти усмивка озарява.
Смъртта посрещаш ти без страх,
че споменът за тебе жив остава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Василев Все права защищены
