Последен полет на душата
Дочаках слънчев лъч да ме погали в мрачно утро,
а птичи глъч омайно се сбогуваше със есента
и тя си тръгваше, пътуваше към Теб със пусто
ято птици, уплашени във устрема си от снега.
Виелици и преспи свити в заскрежени думи
летят към облаците с полъх на сбогуване,
душата чака...вятърът брули
копнежни надежди в последно пътуване.
Малка искрица живот проблясва в тъмата,
частица от вяра изпратена с топъл заряд,
мами окото, подскача душата,
пада, след нея достойно тъгата...
...всичко замря.
Дочаках черна смърт да ме погали в светло утро,
дочаках ято птици да ме носи към върха
и в полета към Теб припявам с морни устни ...
/-Спомни си/
...онази песен,песента на мъртвата душа.
© Николина Милева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
извинявам се, ако съм натъжила някой , лека на всички
-
О, Ники, душата никога не умира. Тя е най-живата частица в нас. Друго ни кара да се чувстваме така... Поздрав и от мен!
-
Ей момиче,тази тъжна творба трябва да я публикуваш чак след 100 години!Чак тогава ятото птици ще дойде при теб!А сега ни радвай с омайния птичи глъч!
-
...И за тъгата трябва да се пише.
Приветствам откровението ти, Ники! -
ехе,Руме нали знаеш, че слушам много...мислех да ти го пратя, но не обичам да досаждам на хората
-
аз на Коледа имам рожден ден...няма как да съм тъжна тогава, пък и е малко рано...радвам се,че намина,Нина...хубав ден
-
Весе,Ена...
благодаря, че наминахте, хубав ден -
Ех, Ники...
Натъжи ме, мило момиче...
((( )))
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
частица от вяра изпратена с топъл заряд,
мами окото, подскача душата,
пада, след нея достойно тъгата...
...всичко замря."
Колко много съдържат тези стихове!
Поздрав, Ники!