29 дек. 2019 г., 20:32

Последен път

808 1 0

Последен път

 

 

Дойдох на този свят без нищо аз.

Така от него и ще си отида

когато дойде сетният ми час.

Всички хора искам да го видят!

 

Положен и със скръстени ръце

какво ли съм могъл със мен да взема

освен едно замлъкнало сърце,

което вечността ще ми отнеме!

 

Богатство, злато, купища пари,

дворци, палати колко и да имаш

ще те изпратят в твоя път сълзи,

защото нищо друго ти не взимаш!

 

Ще потъгуват месец или два

а после? После всичко ще забравят!

А ти ще си кротуваш във пръстта

с надеждата свещица да запалят!

 

Ще мине време. Много може би,

за теб неволно някой ще си спомни

и ще прошепне: Бог да го прости!

Той бе добър! С добро да го запомним!

 

29.12.2019 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...