Дойдох на този свят без нищо аз.
Така от него и ще си отида
когато дойде сетният ми час.
Всички хора искам да го видят!
Положен и със скръстени ръце
какво ли съм могъл със мен да взема
освен едно замлъкнало сърце,
което вечността ще ми отнеме!
Богатство, злато, купища пари,
дворци, палати колко и да имаш
ще те изпратят в твоя път сълзи,
защото нищо друго ти не взимаш!
Ще потъгуват месец или два
а после? После всичко ще забравят!
А ти ще си кротуваш във пръстта
с надеждата свещица да запалят!
Ще мине време. Много може би,
за теб неволно някой ще си спомни
и ще прошепне: Бог да го прости!
Той бе добър! С добро да го запомним!
29.12.2019 г.
© Георги Иванов All rights reserved.