29.12.2019 г., 20:32

Последен път

803 1 0

Последен път

 

 

Дойдох на този свят без нищо аз.

Така от него и ще си отида

когато дойде сетният ми час.

Всички хора искам да го видят!

 

Положен и със скръстени ръце

какво ли съм могъл със мен да взема

освен едно замлъкнало сърце,

което вечността ще ми отнеме!

 

Богатство, злато, купища пари,

дворци, палати колко и да имаш

ще те изпратят в твоя път сълзи,

защото нищо друго ти не взимаш!

 

Ще потъгуват месец или два

а после? После всичко ще забравят!

А ти ще си кротуваш във пръстта

с надеждата свещица да запалят!

 

Ще мине време. Много може би,

за теб неволно някой ще си спомни

и ще прошепне: Бог да го прости!

Той бе добър! С добро да го запомним!

 

29.12.2019 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...